На 28.01.2013 г. учителският колектив на Гимназия „Д-р Иван Панов” взе участие в практически семинар на тема: „Изработване на учителско и ученическо портфолио. Работа с родители.”
Семинарът бе проведен от РААБЕ България. Доц. д-р С. Дерменджиева запозна учителите с моделите на педагогическо взаимодействие „училище-семейство” и портфолиото-иновативна практика за отразяване на постиженията в образователните институции.
Домът - това е мястото, което сплотява всяко едно семейство, мястото, в което съзирам духа на човешкия живот. Седейки до прозореца в кухнята пред чаша кафе, филия вчерашен хляб и малко сирене, аз като всеки човек си задавам въпроса: ”Защо по света има толкова нещастни и гладни хора?”. А душата ми, тя е наранена, огорчена, пуста. Аз не мога да приема факта, че всички ние се борим като ято врабци срещу тази сурова и тежка действителност. Принудени да се сборичкваме за някаква невидима за мен троха, изпитвайки глад от бедността и духовна безнадеждност.
Очаквам с разсъмването утрешният ден да е по-благословен от вчерашния, да не ми се налага да ям сух вчерашен хляб, на който дори не усещам вкуса, който хляб, благословен от Господ, е очовечен от малко сирене. Единствено горещото кафе ме навежда на размисли: ”Защо животът е справедлив към едни хора, а към други толкова суров и жесток?”.
Зима е, с бавното разсъмване и настъпване на следващия ден, аз като зимния ден едва-едва отварям едното си око. С надеждата за едно ново начало. Виждам как дими коминът на отсрещната къща и изпадам в дълбока носталгия по своя дом с надеждата, че всички ние един ден ще сме сплотени, че огънят ще топли нашите сърца и щастието ни скоро ще настъпи. Гладните и скитащи хора по улиците, за които времето сякаш неусетно е спряло, малките деца, премръзнали и боси, си пожелават Дядо Коледа да им донесе здраве и нещо вкусно под елхата, дори те се надяват на нещо ново, търсят топлина и обич в зимния застой. А нашият живот, той целият е свързан с борба.
Всички ние сме побратими, като врабци, сравнявайки се с тях, повтарящи си думите:
,,Ние врабчетата”сякаш само пушекът, който се вие над засипаните със сняг покриви ни дава смисъла да не се отказваме, да се борим за едно ново начало, в което всички ние един ден няма да мислим колко по-бързо ще се разсъмне .А на мен ще ми стане топло на душата да видя малки деца, обсипани с любов, баби и дядовци, целещи се със снежни топки, които сякаш са се върнали в детските си години, когато всяка къща е обсипана с любов и вече няма хора, скитащи се по студа.
Разсъмването-то ми дава смисъла,че има за какво да се живее. Сега, когато пиша тези редове, обсипани с любов към всички хора по света, аз усещам обичта им, за мен сякаш времето отлита неусетно и всеки ден е началото на нещо хубаво.
Хора, борете се за това, което желаете! Не се отказвайте и запомнете, че Надеждата умира последна, и че без нея ние не бихме могли да съществуваме. Неслучайно старите хора са казали, че надеждата крепи човека”.
Роксана Анатолиева Иванова, 11б клас при Лесотехническа професионална гимназия, гр.Берковица.
На 22.01.2013 година в театралния салон на Гимназия „Д-р Иван Панов” се проведе първата представителна изява на клуб „Приложна лингвистика”. Клубът е един от петте в Гимназията, създадени по проект „УСПЕХ” на МОМН. В него участват 15 ученика от 8-ми до 12-ти клас, които са ръководени от учителките Бистра Матерова и Николина Кирова. Идеята на ръководителите е да запознаят участниците със същността на науката лингвистика, както и да ги научат да съпоставят лексикалните, граматичните и пунктуационни норми в българския, немски, английския и френския езици. В практическата част на занятията уениците имат възможност да правят писмени преводи на различни стилове текстове, както и да доказват своите способности в областта на симултанния превод.
В първата част на изявата си учениците показаха презентация, в която запознаха съучениците си със същността на науката лингвистика, с историята на българския и английския език, както и с интересни факти за най-използваните езици в света. След като изгледа презентацията, публиката имаше възможност да се включи във викторина с въпроси на същата тематика.
Имаше и забавна част. Учениците от клуба бяха подготвили две игри на английски език за публиката. В първата игра участниците трябваше да познаят предмет по зададена първа буква, като имаха право да задават по пет въпроса на английски език, които да ги насочат към верния отговор. Във втората игра отговаряха на въпроси на английски и български език възможно най-бързо и вярно, като трябваше да се съобразят с граматичните и лексикални норми на съответния език.
Участниците в клуб „Приложна лингвистика” също се изявиха, като показаха уменията си да превеждат от и на английски език. В третата игра те бяха разделени на отбори. Всеки отбор трябваше да преведе най-точно мисли на известни личности. Част от мислите бяха на български език, друга на английски. Всички отбори се представиха много добре, но най-добър в превода беше първи отбор, в който участваха Кристиян и Мария-Антоанета от 8а клас и Диана и Ива от 12б клас.
Учениците от клуб „Приложна лингвистика” и техните ръководители благодарят на всички, които уважиха поканата им и присъстваха на представителната им изява.
Йордан Радичков- самобитен творец, който с лекота успява да събуди у човека искрица надежда, любов и вълнение. Автор, чиито произведения носят и предават магията на едно вълшебно творчество. Човек, който простичко, но най-точно описва красотата на природата и човека, преплетени в една нежна спирала. Писател, който успява да се вкорени в човешкото минало и да разгърне с всичките си сетива красотата на един нов свят.
С малко думи Радичков казва и загатва много неща-качество, което може да притежава само един изтънчен и изцяло отдаден на изкуството човек.Обръщайки внимание на човека и неговите проблеми, вълшебното му ежедневие и връзката му с природата, той най-добре разгръща и представя човешкия бит. С такава грижа и изкусност го прави и в „На разсъмване”. Кратък разказ, в който нашият земляк описва живота на човека- грижите, радостите, проблемите и човечността му. Вчерашният хляб, чашата кафе, сиренето - показват не толкова радостното и задоволено битие на българина, колкото силният му дух за оцеляване и неговата борба и желание за живот. Но защо ли? Именно защото се разсъмва. Започва нов ден, все още сънен,едва-едва отваряйки едното си око,но нов. Събуждайки се, той е изпълнен с нови мечти, загатвайки авантюристичността и предизвикателствата на новия ден. Българинът винаги се е надявал на новия, другия ден. В трудни ситуации казваме : „Ще го мислим утре, утре е ще е друго”. Но такива сме си ние, българите, и точно в това се крие и магнетичността ни. Винаги готови за новото, непознатото, но надявайки се за по-доброто. Разсъмвайки се, всички ние очакваме днес на масата отново да има чаша топло кафе и филия хляб, било то дори и вчерашен. И също като ятото врабци се „сборичкваме” и терзаем, когато това не стане. Също като тях ние, хората, се караме, препираме и накрая всеки отлита с малката трошичка, за някои незабележима, но за други жизнено важна. Според Радичков всички ние бързаме, отлитаме и не забелязваме малките подробности, обикновените, но пък до безкрайност човечни хора.
В творчеството си нашият земляк винаги има едно специално място, отдадено на семейството. В пушека на отсрещната къща той съзира духа на човешкия дом. Семейството ще бъде до теб, когато никой друг няма да е, независимо дали на масата има вчерашен хляб или току- що опечена питка от ръцете на красива девойка. Пушекът вие самотно и унило над сковалите се от студ, затрупани със сняг малки къщички, но вътре в дома гори истински пламък. Пламъкът на взаимна любов и подкрепа, ако случайно някоя лястовичка се опита да вземе от трошичките ти. Този пушек се издига, слива с небето и изчезва, но духът и магията на едно семейство никога не се губят.
Радичков говори за селския момък, влюбил се в красива девойка, за прекрасния полет на една умираща лястовичка, за невинния и непорочен поглед на децата, за вълшебството на Северозапада и гордия Балкан, за този необикновен, заобикалящ ни свят. Неговото творчество не може да изчезне както чезне пушекът над сивото човешко небе, защото крие в себе си тайните, вълненията , чувствата на обикновения човек. Радичков описва това с такава лекота, както и говори за своя незабравим край -„по-дивно и по-загадъчно място от моя северозападен край не срещнах другаде”.
В утрото се ражда надеждата, надеждата за по-добър живот, живот, изпълнен с вяра, съкровени блянове, желания и осъществими мечти… В утрото, на разсъмване, когато Луната тихо си отиде, а Слънцето усмихнато се издигне в небосвода, се случва великото чудо-чудото на раждането! Природата се буди с цялото си същество за живот-птиците, дърветата, цветята, тревата, дори малката мравчица, неуморно работила цяла нощ за едничко пшеничено зрънце, надига главица да види този живописен танц на надеждата, мечтите, танцът на живота. Всяка жива твар наддава радостен вик: „ Ето, това е животът хора, живейте го! Той е красив!”
А ние вслушваме ли се в техния радостен зов? Ние, хората, разумните, отдавна вече познали чудесата на природата чрез напредналата наука, често мислим, че не е останало с какво да ни изненада, че всички процеси са ни отдавна вече познати. Не обръщаме внимание на чудната песен на птиците… „Я, поредната врява!”-казваме си ние. Но тези чудни звуци, звуци на хармонията и любовта, ние не познаваме. Но на кого му пука? Кой се вслуша и се опита да разбере какво казват те?
Много отдавна ние, хората, живеем в ерата на материализма. Трупаме богатства, пари и власт с цената на всичко останало ни човешко. От хора се превръщаме в кръвожадни зверове, алчни за пари, сякаш те ще ни донесат щастие. Не е ли време за промяна? Не е ли време да се вслушаме в песента на птиците, която, кой знае, може би ще ни прошепне истината за смисъла на живота, за мястото на високата кула на щастието, която всеки се опитва да изкачи през цялото си съществуване, неосъзнавайки, че щастието е път, а не дестинация? Малцина от нас, сякаш пришълци от друг далечен свят, също като героя на Радичков откриват радостта в малките неща. На тях не им трябва богата трапеза-стигат им къшей вчерашен хляб и блага дума, за да почувстват благодарността и красотата на природата. Да са признателни дори и за малкото, което земята е дала, за да има живот и в днешния ден. В света има толкова гладуващи, а ако всеки от нас даде четвъртинка от своя обед на възрастната баба, на оцапания малчуган, отрано останал без родители, на гладното кученце, скитащо се само по празната улица, то тогава гладът няма да съществува. Но ние не изпитваме физически глад дотолкова, колкото си мислим. Ние изпитваме духовен, който опитваме да компенсираме с обилна храна и преяждане до егоизъм. А малко доброта, не само по Коледа, ще ни засити, но и толкова много ще ни хареса, че ние отново и отново ще правим добрини, защото не само ние, всички ще се чувстват добре.
В утрото отново ще изгрява надеждата, птиците ще пеят своята красива песен, която ще събира хиляди и хиляди слушатели, жадни да чуят вечната мъдрост на живота.
И всичко това, добро, красиво, духовно извисено, се случва в един кратък миг, мигът на истината, мигът на живота, мигът на разсъмване!
Радина Таскова Тасева Гимназия „Д-р Иван Панов” гр. Берковица; 11. б клас
На 19.01.2013 г. в Гимназия „Д-р Иван Панов”, гр. Берковица бяха наградени победителите в конкурса за есе и илюстрация „Летене по Радичков”.
Конкурсът бе обявен на 24.10.2012 г. от Община Берковица, Гимназия „Д-р Иван Панов” - Берковица , ИК „Анубис” и Сдружение „Образование и културно наследство”.
На награждаването присъстваха: Димитранка Каменова — кмет на Община Берковица, Емилия Георгиева - секретар на Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”, Борислав Мирчев — Сдружение „Образование и културно наследство”, Румян Горков - директор на Гимназия „Д-р Ив. Панов”, гр. Берковица.
Подарък имаше и за всички, които присъстваха на награждаването. Група „Амбианс” и Борислав Мирчев изпълниха за първи път пред публика парчето ”Амбианс”. Песента е написана специално за групата и е по текст на Борислав Мирчев.
От 15 до 18.01.2013 година в 12.А и Б клас на Гимназия „Д-р Иван Панов” бяха проведени пробна матура и външно оценяване от РИО-Монтана по български език и литература. Проверките са с цел да се види готовността на абитуриентите за явяването им на ДЗИ по български език и литература на 21.05.2013 г.
Молим всички с добро сърце, които имат запазени излишни дрехи, вещи, ученически пособия или нещо, което може да послужи на децата от ДДЛРГ „Люба Тенева”и ДДМУИ - гр. Берковица, да ги донесат в Гимназия ”Д-р Иван Панов” до 01.02.2013г.