Който иска - получава, който работи - успява, който успее при нас, може да успее навсякъде

На разсъмване

есе

 

Йордан Радичков- самобитен  творец, който с лекота успява да събуди у човека искрица надежда, любов и вълнение. Автор,  чиито произведения носят и предават магията на едно вълшебно творчество. Човек, който простичко, но най-точно описва красотата на природата и човека, преплетени в една нежна спирала. Писател,  който успява да се вкорени в човешкото минало и да разгърне с всичките си сетива красотата на един нов свят.

С малко думи Радичков казва и загатва много неща-качество, което може да притежава само един изтънчен и изцяло отдаден на изкуството човек.Обръщайки внимание на човека и неговите проблеми, вълшебното му ежедневие и връзката му с природата, той най-добре разгръща и представя човешкия бит. С такава грижа и изкусност го прави и в „На разсъмване”. Кратък разказ, в който нашият земляк описва живота на човека- грижите, радостите, проблемите и човечността му. Вчерашният хляб, чашата кафе, сиренето - показват не толкова радостното и задоволено битие на българина, колкото силният му дух за оцеляване и неговата борба и желание за живот. Но защо ли? Именно защото се разсъмва. Започва нов ден, все още сънен,едва-едва отваряйки едното си око,но нов. Събуждайки се, той е изпълнен с нови мечти, загатвайки авантюристичността и предизвикателствата на новия ден. Българинът винаги се е надявал на новия, другия ден. В трудни ситуации  казваме : „Ще го мислим утре, утре е ще е друго”. Но такива сме си ние, българите, и точно в това се крие и магнетичността ни. Винаги готови за новото, непознатото, но надявайки се за по-доброто. Разсъмвайки се, всички ние очакваме днес на масата отново да има чаша топло кафе и филия хляб, било то дори и вчерашен. И също като ятото врабци се „сборичкваме” и терзаем, когато това не стане. Също като тях ние, хората, се караме, препираме и накрая всеки отлита с малката трошичка, за някои незабележима, но за други жизнено важна. Според Радичков всички ние бързаме, отлитаме и не забелязваме малките подробности, обикновените, но пък до безкрайност човечни хора.

В творчеството си нашият земляк винаги има едно специално място, отдадено на семейството. В пушека на отсрещната къща той съзира духа на човешкия дом. Семейството ще бъде до теб, когато никой друг няма да е, независимо дали на масата има вчерашен хляб или току- що опечена питка от ръцете на красива девойка. Пушекът вие самотно и унило над сковалите се от студ, затрупани със сняг малки къщички, но вътре в дома гори истински пламък. Пламъкът на взаимна любов и подкрепа, ако случайно някоя лястовичка се опита да вземе от трошичките ти. Този пушек се издига, слива с небето и изчезва, но духът и магията на едно семейство никога не се губят.

Радичков говори за селския момък, влюбил се в красива девойка, за прекрасния полет на една умираща лястовичка, за невинния и непорочен поглед на децата, за вълшебството на Северозапада и гордия Балкан, за този необикновен, заобикалящ ни свят. Неговото творчество не може да изчезне както чезне пушекът над сивото човешко небе, защото крие в себе си тайните, вълненията , чувствата на обикновения човек. Радичков описва това с такава лекота, както и говори за своя незабравим край -„по-дивно и по-загадъчно място от моя северозападен край не срещнах другаде”.

 

                                    

 

Савина Радославова Заркова — 16год. , 10б клас

Гр. Берковица, Гимназия “Д-р Иван Панов”