„Изграждане на културна мрежа в Европа” - споделен опит
Презентация на тема: Споделяне на опит за работа по проект „Изграждане на културна мрежа в Европа”
Размер: 12,29 Mb
Гимназия „Д-р Иван Панов”, град Берковица
област Монтана
Изготвили:
Иванка Илиева,
инж. Петрана Лендова
През есента на 2007 г. екип от учители в Гимназия „Д-р Иван Панов” в състав Иванка Илиева, Николина Кирова, Петрана Лендова и Румян Горков, спечели проект по програма на Центъра за развитие на човешките ресурси, подпрограма Коменски на тема: „Изграждане на културна мрежа в Европа”.
Основната цел на проекта е да осъзнаем и да се гордеем с националната си идентичност, града, в който живеем и учим, представяйки ги на партньорите от Програма Коменски, като същевременно се запознаем с културата и традициите в регионите на партньорите. Повишавайки по този начин знанията на учениците за културата на други европейски народи, ще изградим културна мрежа в Европа и ще дадем възможност на участниците да открият красотата на заобикалящата ги среда, да се отнасят с уважение към историческите и архитектурните паметници на своя и на чуждите народи и да опознаят живота на известни личности, дали своя принос за културното развитие на регионите си.
Учители и ученици ще имат възможността да контактуват с чуждестранните партньори на английски език, което ще ги мотивира за повишаване на езиковата им компетентност.
Участниците не само ще използват, но и ще подобрят уменията си за работа със съвременна мултимедийна техника, чрез която ще популяризират дейността си сред съучениците си, учителите и обществеността.
Наши партньори в проекта са: реално училище в Кединген, Северна Германия, лицей „Стефан Жеромски” в Полша и лицей от град Гебзе, Турция.
След като радостта ни от факта, че сме успели попремина, си зададохме въпроса: „А сега накъде?”
Нашият най-добър помощник беше самият проект, в който обстойно бяхме описали предстоящите задачи и цели.
Учениците - участници в първата част от работата по проекта бяха избрани още когато започнахме да попълваме формулярите, на принципа на доброволното желание за участие. Те получиха задача да се запознаят с новата история на Полша, където осъществихме първата визита и среща с партньорите, и да изработят презентация за историческото минало и настоящето на нашето училище, града и региона. Така те обогатиха знанията си с исторически факти и дати, свързани с възникването и развитието на града, поминъка на населението, подробности от изграждането на известни архитектурни забележителности на града и региона, както и от създаването на Гимназията, която е втората в областта след Ломската гимназия. Момичетата и момчетата изпълниха задачата си с чувство на отговорност, осъзнавайки важността на поетия ангажимент. На среща с родителите обсъдихме подробностите по пътуването, подчертавайки факта, че те са партньорите от България и трябва да представят себе си и страната си в най—добра светлина. Потеглихме с доста въпросителни, но и с открити сърца.
Посещението на различни исторически и архитектурни забележи-телности, срещите с много нови хора, ежедневното общуване с партньорите от Полша, Турция и Германия на английски език показа на нашия екип колко важно за комуницирането е владеенето на поне един чужд език. Учениците добиха по—висока увереност в знанията и умението да контактуват на английски език. Обогатиха познанията си за бита и културата на полския народ, убедиха се че има много общи неща между нашите два народа, запазиха в сърцата си красотата на природата и топлотата на гостоприемството.
След едноседмичния престой в Сандомиерж учениците от Полша, Турция, Германия и България се разделиха с прегръдки и сълзи в очите, знаейки че имат нови приятели, които спечелиха въпреки различията във възрастта и националната си принадлежност и независимо от притесненията си от общуването на английски език, което в началото донякъде пречеше на контактите им. Какво още спечелихме? Увереност в себе си и знанията на английски език и желание за повече старание в ученето, защото това e пътят да опознаваш и се сприятеляваш с хората от другите страни в Европа и по света.
И тази седмица в Полша убедително им го доказа. Повече от всякакви съвети от страна на родители и учители дадени с назидателен тон.
След завръщането ни в България четирите момичета и момчета направиха презентации пред съучениците, родителите и учителите от Гимназията и публикуваха есета в местната преса за преживяното в Полша, което ги накара още веднъж да осъзнаят, че пътуването не беше просто екскурзия, а отговорна задача за представяне на училището, града и страната ни, с която те се справиха много добре. Особено важна за нас беше оценката на родителите, които бяха благодарни за дадения шанс на децата им да направят първото си пътуване в чужбина.
При следващата работна визита в Турция, желаещите да се включат в проекта бяха много повече и сега, освен основното изискване за добро владеене на английски и немски език, поставихме задачата за изработване лого на проекта. По този начин учениците бяха подтикнати към творчество и упорита работа за спечелване шанса да участват в проекта, да пътуват и опознават нови страни и култури. Специална комисия оцени изработените проекти за лого и с това учениците, които щяха да се включат в по-нататъшната работа на екипа.
Това беше още една възможност за тях да осъзнаят, че със своя труд, знания и умения човек може да постигне много, може да реализира мечтата си да види Мраморно море и местата, където е била люлката на древната цивилизация. Такива святи за нас места като Одрин, Люлебургас, и Желязната църква в Истанбул. С не по-малък интерес учениците посетиха и разгледаха Синята джамия, църквата света София, музея на Ислямското изкуство, където с изненада откриха, че мотивите, втъкани в килимите изложени там, са същите като на нашите Чипровски килими.
Въпреки различията, учениците откриваха и много общи неща: думи, които използваме и ние, интереса на учениците към компютрите и интернет, уважението към историческото минало, желанието за опознаване на света и това ги очароваше и сближаваше още повече. Бяха впечатлени и от това, че учениците носят униформи, че учат в модерни, големи сгради, обзаведени по съвременен начин, че танците им приличат поразително на нашите хора, че семействата на учениците ги посрещнаха топло и радушно, като най-скъпи гости. Може би затова никой не се учудваше когато чувахме момичетата и момчетата с лекота да произнасят думи и изрази на турски, немски, полски и български език.
Отново преживяхме трудна раздяла, сбогувайки се с чувството, че тук оставяме част от сърцето си и добри приятели.
След завръщането ни от Турция отново направихме презентации пред родители, учители и съученици. Показахме красотата, чистотата, пъстрото многообразие, историята и настоящето на тази съседна страна с много любов и топлота. Учениците описаха преживяванията си от всеки ден в Турция и публикуваха материалите в местния печат. Обогатихме таблото, наречено „Коменски” с нови снимки от срещата в Турция. Учениците работеха отговорно и с желание, и сами търсеха помощта и оценката ни за свършената работа. Нарасна мотивацията им за подобряване знанията по английски език, както и самочувствието им на хора, които знаят малко повече за света, за бита и ежедневието на младите в други страни
Чакаше ни следващата среща, този път в България, след шест месеца. Всички ние и учители и ученици, осъзнавахме голямата отговорност, пред която бяхме изправени. Започнахме подготовката по планирането на всеки ден от визитата още през юни.
Всеки един от учителите от екипа по проекта беше отговорен за подготовката на различните дейности. Отговорникът за пътуванията потърси контакти с уредниците на музеите в града и извън него, на туристическите обекти и архитектурни забележителности, подсигури хотела за нощувките на учителите. Директорът на Гимназията уговори срещите с кмета и началника на Регионалния инспекторат на МОН, сключи договор с превозваческа фирма Учителката по информационни технологии и учениците изработваха агитационните материали, грамотите, надписите на подаръците за нашите партньори. Учителката по английски език отговаряше за превода и кореспонденцията с партньорите, контролирайки и подпомагайки работата на учениците. На педагогически съвет предложихме за обсъждане плана на визитата на останалите колеги и родителите на децата участващи в проекта.
Всички учители и родители се включиха с труд и средства за организиране на посрещането като подготвиха коктейл с ястия от традиционната българска кухня, в първия ден от визитата на нашите партньори, и програма, подготвена от наши ученици под ръководството на учителите, с която те представиха някои от особеностите на нашия бит и култура, както и природните красоти и историческите забележителности на региона. Избрахме отговорници за всяка предвидена дейност и срокове за изпълнение на различните задачи. Периодически правехме срещи, на които отчитахме извършеното. Един ден преди пристигането на партньорите отново направихме среща с учителите, родителите и учениците, коментирайки поставените задачи и тяхното изпълнение. Въпреки притесненията ни, всичко вървеше много гладко и точно. Нещата следваха едно след друго по установения план, защото всички участници проявиха чувство за ред и отговорност, точност и коректност. По време на пътуванията учениците показаха добра дисциплина, топлота и такт във взаимоотношенията и уважение към учениците и учителите, партньори по проекта.
Основната задача по проекта беше да покажем на партньорите си как някога бабите ни са месили хляб. В Етнографския музей на града една наша ученичка демонстрира месенето, оформянето и изпичането на хляб в подница и всички деца бяха впечатлени от трудността по приготвянето на хляба, който ние днес просто купуваме от магазина, виждайки нещо такова за първи път. При изработването на филма ни помогна бащата на наша ученичка.
Красотата на нашия Балкан и фактът, че се намираме на над 1000 м надморска височина особено впечатлиха нашите партньори, тъй като те живеят в равнинни райони. Посрещането с хляб и сол, посещението на Белоградчишките скали, Магурата, Чипровци, музеите и манастирите в града и региона показаха на нашите партньори, че българският народ и държава имат богато историческо наследство и основание да се гордеят със своето минало и настояще. Бяхме сигурни, че думите им на благодарност за видяното и преживяното в България идват от сърцето им.
Какво важно още научихме във връзка с работата по проекта? Научихме се да работим в екип, да разчитаме един на друг. Разбрахме също колко е важно да информираш обществеността за свършената работа. Всяка наша дейност е документирана със снимки, протоколи, публикации в местния печат, в. „Азбуки”, в. „Учителско дело” и местния телевизионен канал.
Учениците, участвали в работата по проекта изпитват национална гордост от това, че в нашия град и регион има толкова забележителни неща, които сме приемали само като даденост, а в действителност те са толкова интересни, че могат да се сравняват по значимост с известни туристически обекти като Стоунхенджв Англия. Гордост от това, че успяха да събудят интерес към нашето културно наследство, научиха приятелите си на български хора и няколко български думи. Нарасна чувството им за съпричастност към идеята за сближаване с младежи от различни националности и опознаване на техния бит и култура. Те се превърнаха в една малка общност, в която са живи спомените за съпреживените моменти и е будно желанието за нови срещи. Повиши се мотивацията им за изучаване на чужди езици и подобряване на знанията и уменията им в тази област. По—голям е и броят на учениците, които желаят да се включат в работа по нови проекти.
Изводите, които си направихме са:
1. Работата по такъв вид проекти е много полезна за учениците, защото им дава възможност да посетят и опознаят други Европейски страни както и да преоткрият своя роден край.
2. Изгражда у тях чувство на отговорност и умения за работа в екип.
3. Повишава мотивацията им за разширяване знанията им по чужди езици и компютърни технологии.
4. Повдига самочувствието и увереността в собствените им сили.
5. Доразвива чувството им на национална гордост.
В края на месец април 2009 г. ще се проведе последната работна среща на екипите в град Фрайбург, Северна Германия.
Каква ще бъде крайната оценка за работата ни по проекта, ние не знаем, защото ни предстои още много работа, но :
На гарата в гр. Краков, Полша, има паметна плоча на мястото откъдето са потегляли влаковите композиции с евреи към концентрационните лагери. Стоейки пред нея, Йорг Петерсен, директорът на училището в Германия, сподели, че често мисли за тежкото историческо наследство оставено от Хитлер и за това, че въпреки всичко, някои немци са отказвали да участват във войната основавайки се на религизни и други причини. Сега, когато нашите младежи имат възможност да се опознаят и сприятелят, преодолявайки страха от непознатото, не биха участвали в такава война, защото там, в чуждата страна имат приятели. Защото знаят, че навсякъде в Европа живеят хора като тях с нормални чувства, мечти и стремежи, които не могат да бъдат техни врагове, а приятели, с които ще изградят Обединена Европа.