Който иска - получава, който работи - успява, който успее при нас, може да успее навсякъде

На разсъмване

есе

 

В утрото се ражда надеждата, надеждата за по-добър живот, живот, изпълнен с вяра, съкровени блянове, желания и осъществими мечти… В утрото, на разсъмване, когато Луната тихо си отиде, а Слънцето усмихнато се издигне в небосвода, се случва великото чудо-чудото на раждането! Природата се буди с цялото си същество за живот-птиците, дърветата, цветята, тревата, дори малката мравчица, неуморно работила цяла нощ за едничко пшеничено зрънце, надига главица да види този живописен танц на надеждата, мечтите, танцът на живота. Всяка жива твар наддава радостен вик: „ Ето, това е животът хора, живейте го! Той е красив!”

А ние вслушваме ли се в техния радостен зов? Ние, хората, разумните, отдавна вече познали чудесата на природата чрез напредналата наука, често мислим, че не е останало с какво да ни изненада, че всички процеси са ни отдавна вече познати. Не обръщаме внимание на чудната песен на птиците… „Я, поредната врява!”-казваме си ние. Но тези чудни звуци, звуци на хармонията и любовта, ние не познаваме. Но на кого му пука? Кой се вслуша и се опита да разбере какво казват те?

Много отдавна ние, хората, живеем в ерата на материализма. Трупаме богатства, пари и власт с цената на всичко останало ни човешко. От хора се превръщаме в кръвожадни зверове, алчни за пари, сякаш те ще ни донесат щастие. Не е ли време за промяна? Не е ли време да се вслушаме в песента на птиците, която, кой знае, може би ще ни прошепне истината за смисъла на живота, за мястото на високата кула на щастието, която всеки се опитва да изкачи през цялото си съществуване, неосъзнавайки, че щастието е път, а не дестинация?
Малцина от нас, сякаш пришълци от друг далечен свят, също като героя на Радичков откриват радостта в малките неща. На тях не им трябва богата трапеза-стигат им къшей вчерашен хляб и блага дума, за да почувстват благодарността и красотата на природата. Да са признателни дори и за малкото, което земята е дала, за да има живот и в днешния ден. В света има толкова гладуващи, а ако всеки от нас даде четвъртинка от своя обед на възрастната баба, на оцапания малчуган, отрано останал без родители, на гладното кученце, скитащо се само по празната улица, то тогава гладът няма да съществува. Но ние не изпитваме физически глад дотолкова, колкото си мислим. Ние изпитваме духовен, който опитваме да компенсираме с обилна храна и преяждане до егоизъм. А малко доброта, не само по Коледа, ще ни засити, но и толкова много ще ни хареса, че ние отново и отново ще правим добрини, защото не само ние, всички ще се чувстват добре.

В утрото отново ще изгрява надеждата, птиците ще пеят своята красива песен, която ще събира хиляди и хиляди слушатели, жадни да чуят вечната мъдрост на живота.

И всичко това, добро, красиво, духовно извисено, се случва в един кратък  миг, мигът на истината, мигът на живота, мигът на разсъмване!


Радина Таскова Тасева
Гимназия „Д-р Иван Панов” гр. Берковица; 11. б клас