В хамбург

На 29 Април 2009г. (сряда) посетихме град Хамбург. Сутринта цялата група отпътува с автобус. След това се прехвърлихме на кораб и с него стигнахме до централната част на града.

На пристанището е закотвен историческия кораб "THE RICKMER RICKMERS", превърнат в музей. Разгледахме стария тунел под река Елба, който и днес се използва за преминаване на хора и автомобили.

Имахме възможността да разгледаме църквата "St Michael's", символ на града и да се насладим на прекрасната гледка от нейната кула. За да достигнеш върха на тази кула има два начина - с асансьор или пеша по стъпалата — 125 на брой.  Аз и още няколко човека не устояхме на това предизвикателство и се изкачихме по стъпалата. Гледката, която се откриваше от върха, беше неописуема и спираща дъха — пред теб е Хамбург като на длан.

Пресичайки няколко улички след църквата  стъпихме на огромния площад пред кметството, който е ограден с величествени сгради от 18 и 19 век. Групата  влезе в сградата на кметството. Още от вратата се озовахме в огромен салон, с великолепни полюлеи, стълби, с парапети от дърворезба. В един ъгъл бе поставена книга за впечатления и отзиви, където не пропуснахме да се разпишем.

Архитектурните забележителности и музеи в града са толкова много, че цяла седмица няма да стигне на човек, да ги разгледа. Малка част от групата посети стадиона на местния отбор Хамбургер. Аз, разбира се, като голям фен на футбола, реших да посетя стадиона. Там влязохме в музея на отбора, фен магазина, съблекалните, ВИП ложите и дори стъпихме на самия терен. През цялата обиколка из стадиона усмивката не напускаше моето лице и щастието, което ме изпълваше, беше безгранично. Всяка една секунда, всяка една стъпка, всяка една гледка, всичко, всичко беше невероятно.

След като приключи обиколката ни се върнахме отново пред кметството, събрахме се цялата група и отидохме на пристанището. Домакините не пропуснаха да ни покажат магазина, в който се продава превъзходния марципан от град Любек, известен в целия свят. Късно вечерта се  прибрахме във Фрайбург.

Ако трябва да опиша целия този ден с една дума, то думата, която бих използвал, е "приказка". Не случайно използвам тази дума, защото като приключи днешното пътуване, докато разглеждах снимките ми, заснети през деня, не вярвах, че това се е случило на мен и имах чувството, че това е било един сън, една приказка.

 

Християн Кирков

11.a клас, Гимназия „Д-р Иван Панов”, гр. Берковица

2009г.