Материали за Март 2011 год. » Профилирана гимназия "Д-р Иван Панов" - гр. Берковица

Който иска - получава,
който работи - успява,
който успее при нас,
може да успее навсякъде!


ВИЕ СЕ НАМИРАТЕ НА: Главна » Материали за Март 2011 год.


Прием

ВХОД В САЙТА
Име
Парола
 

АРХИВИ
Декември 2018 (2)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (8)
Септември 2018 (2)
Юни 2018 (4)
Май 2018 (3)


„Изграждане на културна мрежа в Европа” - споделен опит

Презентация на тема: Споделяне на опит за работа по проект „Изграждане на културна мрежа в Европа”  spodelen_opit.ppt [12.29 Mb] (сваляния: 769)

 

Гимназия „Д-р Иван Панов”, град Берковица
област Монтана

 
Изготвили:
Иванка Илиева,
инж. Петрана Лендова

 

 

През есента на 2007 г. екип от учители в Гимназия „Д-р Иван Панов” в състав Иванка Илиева, Николина Кирова, Петрана Лендова и Румян Горков, спечели проект по програма на Центъра за развитие на човешките ресурси, подпрограма Коменски на тема: „Изграждане на културна мрежа в Европа”.

Основната цел на проекта е да осъзнаем и да се гордеем с националната си идентичност, града, в който живеем и учим, представяйки ги  на партньорите от Програма Коменски, като същевременно се запознаем с културата и традициите в регионите на партньорите. Повишавайки по този начин знанията на учениците за културата на други европейски народи, ще изградим културна мрежа в Европа и  ще дадем възможност на участниците да открият красотата на заобикалящата ги среда, да се отнасят с уважение към историческите и архитектурните паметници на своя и на чуждите народи и да опознаят живота на известни личности, дали своя принос за културното развитие на регионите си.

Учители и ученици ще имат възможността да контактуват с чуждестранните партньори на английски език, което ще ги мотивира за повишаване на езиковата им компетентност.

Участниците не само ще използват, но и ще подобрят уменията си за работа със съвременна мултимедийна техника, чрез която ще популяризират дейността си сред съучениците си, учителите и  обществеността.

Наши партньори в проекта са: реално училище в Кединген, Северна Германия, лицей „Стефан Жеромски” в Полша и лицей от град Гебзе, Турция.

След като радостта ни от факта, че сме успели попремина, си зададохме въпроса: „А сега накъде?” 

Нашият най-добър помощник беше самият проект, в който обстойно бяхме описали предстоящите задачи и цели.

Учениците - участници в първата част от работата по проекта бяха избрани още когато започнахме да попълваме формулярите, на принципа на доброволното желание за участие. Те получиха задача да се запознаят с новата история на Полша, където осъществихме първата визита и среща с партньорите, и да изработят презентация за историческото минало и настоящето на нашето училище, града и региона. Така те обогатиха знанията си с исторически факти и дати, свързани с възникването и развитието на града, поминъка на населението, подробности от изграждането на известни архитектурни забележителности на града и региона, както и  от създаването на Гимназията, която е втората в областта след Ломската гимназия. Момичетата и момчетата изпълниха задачата си с чувство на отговорност, осъзнавайки важността на поетия ангажимент. На среща с родителите обсъдихме подробностите по пътуването, подчертавайки факта, че те са партньорите от България и трябва да представят себе си и страната си в най–добра светлина. Потеглихме с доста въпросителни, но и с открити сърца.

Посещението на различни исторически и архитектурни  забележи-телности, срещите с много нови хора, ежедневното общуване с партньорите от Полша, Турция и Германия на английски език показа на нашия екип колко важно за комуницирането е владеенето на поне един чужд език. Учениците добиха по–висока увереност в знанията  и умението да контактуват на английски език. Обогатиха познанията си за бита и културата на полския народ, убедиха се че има много общи неща между нашите два народа, запазиха в сърцата си красотата на природата и топлотата на гостоприемството.

След едноседмичния престой в Сандомиерж учениците от Полша, Турция, Германия и България се разделиха с прегръдки и сълзи в очите, знаейки че имат нови приятели, които спечелиха въпреки различията във възрастта и националната си принадлежност и независимо от притесненията си от общуването на английски език, което в началото донякъде пречеше на контактите им. Какво още спечелихме? Увереност в себе си и знанията на английски език и желание за повече старание в ученето, защото това e пътят да опознаваш и се сприятеляваш с хората от другите страни в Европа и по света.

И тази седмица в Полша убедително им го доказа. Повече от всякакви съвети от страна на родители и учители дадени с назидателен тон.

След завръщането ни в България четирите момичета и момчета направиха презентации пред съучениците, родителите и учителите от Гимназията и публикуваха есета в местната преса за преживяното в Полша, което ги накара още веднъж да осъзнаят, че пътуването не беше просто екскурзия, а отговорна задача за представяне на училището, града и страната ни, с която те се справиха много добре. Особено важна за нас беше оценката на родителите, които бяха благодарни за дадения шанс на децата им да направят първото си пътуване в чужбина.

При следващата работна визита в Турция, желаещите да се включат в проекта бяха много повече и сега, освен основното изискване за добро владеене на английски и немски език, поставихме задачата за изработване лого на проекта. По този начин учениците бяха подтикнати към творчество и упорита работа за спечелване шанса да участват в проекта, да пътуват и опознават нови страни и култури. Специална комисия оцени изработените  проекти за лого и с това учениците, които щяха да се включат в по-нататъшната  работа  на екипа.

Това беше още една възможност за тях да осъзнаят, че със своя труд, знания и умения човек може да постигне много, може да реализира мечтата си да види Мраморно море и местата, където е била люлката на древната цивилизация. Такива святи за нас места като Одрин, Люлебургас, и Желязната църква в Истанбул. С не по-малък интерес учениците посетиха и разгледаха Синята джамия, църквата света София, музея на Ислямското изкуство, където с изненада откриха, че мотивите, втъкани в килимите изложени там, са същите като на нашите Чипровски килими.

Въпреки различията, учениците откриваха и много общи неща: думи, които използваме и ние, интереса на учениците към компютрите и интернет, уважението към историческото минало, желанието за опознаване на света и това ги очароваше и сближаваше още повече. Бяха впечатлени и от това, че учениците носят униформи, че учат в модерни, големи сгради, обзаведени по съвременен начин, че танците им приличат поразително на нашите хора, че семействата на учениците ги посрещнаха топло и радушно, като най-скъпи гости. Може би затова никой не се учудваше когато чувахме момичетата и момчетата с лекота да произнасят думи и изрази на турски, немски, полски и български език.

Отново преживяхме трудна раздяла, сбогувайки се с чувството, че тук оставяме част от сърцето си и добри приятели.

След завръщането ни от Турция отново направихме презентации пред родители, учители и съученици. Показахме красотата, чистотата, пъстрото многообразие, историята и настоящето на тази съседна страна с много любов и топлота. Учениците описаха преживяванията си от всеки ден в Турция и публикуваха материалите в местния печат. Обогатихме таблото, наречено „Коменски” с нови снимки от срещата в Турция. Учениците работеха отговорно и с желание, и сами търсеха помощта и оценката ни за свършената работа. Нарасна мотивацията им за подобряване знанията  по английски език, както и самочувствието им на хора, които знаят малко повече за света, за бита и ежедневието на младите в други страни

Чакаше ни следващата среща, този път в България, след шест месеца. Всички ние и учители и ученици, осъзнавахме голямата отговорност, пред която бяхме изправени. Започнахме подготовката по  планирането на всеки ден от визитата още през юни.

Всеки един от учителите от екипа по проекта беше отговорен за подготовката на различните дейности. Отговорникът за пътуванията потърси контакти с уредниците на музеите в града и извън него, на туристическите обекти и архитектурни забележителности, подсигури хотела за нощувките на учителите. Директорът на Гимназията уговори срещите с кмета и началника на Регионалния инспекторат на МОН, сключи договор с превозваческа фирма Учителката по информационни технологии и учениците изработваха агитационните материали, грамотите, надписите на подаръците за нашите партньори. Учителката по английски език отговаряше за превода и кореспонденцията с партньорите, контролирайки и подпомагайки работата на учениците. На педагогически съвет предложихме  за обсъждане плана на визитата на останалите колеги и родителите на децата участващи в проекта.

Всички учители и родители се включиха  с труд и средства за  организиране на посрещането като подготвиха коктейл с ястия от традиционната българска кухня, в първия ден от визитата на нашите партньори, и програма,  подготвена от наши ученици под ръководството на учителите, с която те представиха някои от особеностите на нашия бит и култура, както и природните красоти и историческите забележителности на региона. Избрахме отговорници за всяка предвидена дейност и срокове за изпълнение на различните задачи.  Периодически правехме срещи, на които отчитахме извършеното. Един ден преди пристигането на партньорите отново направихме среща с учителите, родителите и учениците, коментирайки поставените задачи и тяхното изпълнение. Въпреки притесненията ни, всичко вървеше много гладко и точно.  Нещата следваха едно след друго по установения план, защото всички участници проявиха чувство за ред и отговорност, точност и коректност. По време на пътуванията учениците показаха добра дисциплина,  топлота и такт във взаимоотношенията и уважение към учениците и учителите, партньори по проекта.

Основната задача по проекта беше да покажем на партньорите си как някога бабите ни са месили хляб. В Етнографския музей на града една наша ученичка демонстрира месенето, оформянето и изпичането на хляб в подница и всички  деца бяха впечатлени от трудността по приготвянето на хляба, който ние днес просто купуваме от магазина, виждайки нещо такова за първи път. При изработването на филма ни помогна бащата на наша ученичка.

Красотата на нашия Балкан и фактът, че се намираме на над 1000 м надморска височина особено впечатлиха нашите партньори, тъй като те живеят в равнинни райони. Посрещането с хляб и сол, посещението на Белоградчишките скали, Магурата, Чипровци, музеите и манастирите в града и региона показаха на нашите партньори, че българският народ и държава имат богато историческо наследство и основание да се гордеят със своето минало и настояще. Бяхме сигурни, че думите им на благодарност за видяното и преживяното в България идват от сърцето им.

Какво важно още научихме във връзка с работата по проекта? Научихме се да работим в екип, да разчитаме един на друг. Разбрахме също колко е важно да информираш обществеността за свършената работа. Всяка наша дейност е документирана със снимки, протоколи, публикации в местния печат, в. „Азбуки”, в. „Учителско дело” и местния телевизионен канал.

Учениците, участвали в работата по проекта изпитват национална гордост  от това, че в нашия град и регион има толкова забележителни неща, които сме приемали само като даденост, а в действителност те са толкова интересни, че могат да се сравняват по значимост с  известни туристически обекти като Стоунхендж в Англия. Гордост от това, че успяха да събудят интерес към нашето културно наследство, научиха приятелите си на български хора и няколко български думи. Нарасна чувството им за съпричастност към идеята за  сближаване с младежи от различни националности и опознаване на техния бит и култура. Те се превърнаха в една малка общност, в която са живи спомените за съпреживените моменти и е будно желанието за нови срещи. Повиши се мотивацията им за изучаване на чужди езици и подобряване на  знанията и уменията им в тази област. По–голям е и броят на учениците, които желаят да се включат в работа по нови проекти.

Изводите, които си направихме  са:

1. Работата по такъв вид проекти е много полезна за учениците, защото им дава възможност да посетят и опознаят други Европейски страни както и да преоткрият своя роден край.

2. Изгражда у тях чувство на отговорност и умения за работа в екип.

3. Повишава мотивацията им за разширяване знанията им по чужди езици и компютърни технологии.

4. Повдига самочувствието и увереността в собствените им сили.

5. Доразвива чувството им на национална гордост.

В края на месец април 2009 г. ще се проведе последната работна среща на екипите в град Фрайбург, Северна Германия.

Каква ще бъде крайната оценка за работата ни по проекта, ние не знаем, защото ни предстои още много работа, но :

На гарата в гр. Краков, Полша, има паметна плоча на мястото откъдето са потегляли влаковите композиции с евреи към концентрационните лагери. Стоейки пред нея, Йорг Петерсен, директорът на училището в Германия, сподели, че често мисли за тежкото историческо наследство оставено от Хитлер и за това, че въпреки всичко, някои немци са отказвали да участват във войната основавайки се на религизни и други причини. Сега, когато нашите младежи имат възможност да се опознаят и сприятелят, преодолявайки страха от непознатото, не биха участвали в такава война, защото там, в чуждата страна имат приятели. Защото знаят, че навсякъде в Европа живеят хора като тях с нормални чувства, мечти и стремежи, които не могат да бъдат техни врагове, а приятели, с които ще изградят Обединена Европа.

 

Цялата статия.. | Видяно: (2183) | Коментари: 0

Областният град Щаде

Настъпи последният ден от нашето посещение  във Фрайбург, Германия. Сутринта всички, учители и ученици, поехме по финалната дестинация от изпълнената с приятни преживявания седмица. Като начало на деня ни беше отредено да разгледаме областния град - Щаде.

Отидохме на Рибния пазар в центъра на града, където от векове и до днес  моряците предлагат своята стока за продан.

Посетихме местната църква, която ни впечатли с големите си размери и различния вид, както и с църковния орган в нея. След това поехме към историческия музей. На първия етаж за наше огромно учудване, имаше експозиция  под надслов „Хубава свинщина”! Всичко, за което се сещаш с форма на прасе - огромни фигури, множество плюшени играчки, прасе, къпещо се в жълтици, дори и голям плазмен екран, излъчващ документален филм, посветен на прасетата. На горните етажи бяха изложени исторически сбирки. Видяното в този музей наистина ни зареди с много положителна енергия, която ни даде сили да продължим напред в опознаването на околностите на Фрайбург. Допълнителни сили ни даде и така вкусният обяд в елитно местно заведение. Всички тръгнахме от ресторанта усмихнати, весели и най-вече, сити. След обяда се качихме на туристически кораб и тръгнахме по река Елба до остров  Краутзанд. По време на тричасовото пътуване екскурзовод ни запознаваше със забележителностите, покрай които минавахме. Пътуването в този кораб беше много приятно и вълнуващо – видяхме няколко тюлена в реката; минахме покрай пристанище за частни яхти (някои, от които струват колкото къща в центъра на града…); остров, на който живеят рядък вид птици и много други интересни неща. На остров Краутзанд си направихме много снимки, играхме игри и се наслаждавахме на гледката. Ние, берковските ученици, изписахме с големи букви по пясъка на брега - България. Потеглихме към училището във Фрайбург. Там  директорите от различните държави засадиха дръвчета, за които вече бяха назначени отговорници от учениците, които да се грижат за тях. След завършването на тези ученици, те сами трябва да изберат на кого да поверят грижата за дръвчетата. Снимахме се за спомен до нашето дръвче.

Вечерта беше партито за изпращане на гостите. Всичко беше организирано прекрасно - присъстваха ученици, учители и родители, имаше програма с танци и песни. Опитахме за пореден път ястия от немската кухня. Прекарахме една чудесна вечер, след която ни беше трудно да се разделим с новите си приятели.

Както винаги обаче, всяко хубаво нещо си има своя край. Приключи една седмица, изпълнена с радост, запознанства, усмивки, приятни емоции, създаване на приятелства за цял живот. С много сълзи се сбогувахме на летището в Хамбург. Но в очите ни  имаше и надежда, че един прекрасен ден пътищата ни ще се пресекат и ще се срещнем отново! Защото това беше още една стъпка към  „Изграждането на културна мрежа в Европа”.

 

Петя Гераскова
9.б клас, Гимназия „Д-р Иван Панов”, град Берковица

2009г.

Цялата статия.. | Видяно: (1805) | Коментари: 0

В хамбург

На 29 Април 2009г. (сряда) посетихме град Хамбург. Сутринта цялата група отпътува с автобус. След това се прехвърлихме на кораб и с него стигнахме до централната част на града.

На пристанището е закотвен историческия кораб "THE RICKMER RICKMERS", превърнат в музей. Разгледахме стария тунел под река Елба, който и днес се използва за преминаване на хора и автомобили.

Имахме възможността да разгледаме църквата "St Michael's", символ на града и да се насладим на прекрасната гледка от нейната кула. За да достигнеш върха на тази кула има два начина - с асансьор или пеша по стъпалата – 125 на брой.  Аз и още няколко човека не устояхме на това предизвикателство и се изкачихме по стъпалата. Гледката, която се откриваше от върха, беше неописуема и спираща дъха – пред теб е Хамбург като на длан.

Пресичайки няколко улички след църквата  стъпихме на огромния площад пред кметството, който е ограден с величествени сгради от 18 и 19 век. Групата  влезе в сградата на кметството. Още от вратата се озовахме в огромен салон, с великолепни полюлеи, стълби, с парапети от дърворезба. В един ъгъл бе поставена книга за впечатления и отзиви, където не пропуснахме да се разпишем.

Архитектурните забележителности и музеи в града са толкова много, че цяла седмица няма да стигне на човек, да ги разгледа. Малка част от групата посети стадиона на местния отбор Хамбургер. Аз, разбира се, като голям фен на футбола, реших да посетя стадиона. Там влязохме в музея на отбора, фен магазина, съблекалните, ВИП ложите и дори стъпихме на самия терен. През цялата обиколка из стадиона усмивката не напускаше моето лице и щастието, което ме изпълваше, беше безгранично. Всяка една секунда, всяка една стъпка, всяка една гледка, всичко, всичко беше невероятно.

След като приключи обиколката ни се върнахме отново пред кметството, събрахме се цялата група и отидохме на пристанището. Домакините не пропуснаха да ни покажат магазина, в който се продава превъзходния марципан от град Любек, известен в целия свят. Късно вечерта се  прибрахме във Фрайбург.

Ако трябва да опиша целия този ден с една дума, то думата, която бих използвал, е "приказка". Не случайно използвам тази дума, защото като приключи днешното пътуване, докато разглеждах снимките ми, заснети през деня, не вярвах, че това се е случило на мен и имах чувството, че това е било един сън, една приказка.

 

Християн Кирков

11.a клас, Гимназия „Д-р Иван Панов”, гр. Берковица

2009г.

Цялата статия.. | Видяно: (1538) | Коментари: 0

Едно незабравимо пътуване

От 26 април до 1 Май 2009 г. осем ученици и учители от Гимназия „Д-р Иван Панов” бяхме във град Фрайбург на Елба, Северна Германия по проект „Изграждане на културна мрежа в Европа”, по програма Коменски, по която училището работи от 2007г.

След гостуването на учители и ученици от Германия, Полша и Турция в България през есента, ние, участващите в проекта с трепет очаквахме следващото пътуване. С наближаването на 26 април вълнението ни се увеличаваше. За повечето от нас пътуването със самолет щеше да е за първи път и наистина остана незабравимо преживяване. Много ни впечатли различието на германската култура от нашата. Видът на сградите беше много различен от това, което сме свикнали да виждаме. Храната им наподобяваше на нашата кухня, но имаше и доста непознати за нас вкусове. Но въпреки всички различия хората там ни посрещнаха много великодушно като свои родни деца.

На 27 април се състоя официалното откриване на посещението ни в Германия. Тържеството беше много впечатляващо с клипове от предишните посещения в Полша, Турция и България. Организаторите се бяха постарали страшно много и ни показаха песни, изпълнени от хор на учителите и танци на децата.  Училището отвсякъде беше облепено със знамената на четирите държави и на всеки ъгъл имаше по нещо за проекта. Сградата на училището е строена около 1976г. и се състои от отделни корпуси. Там се обучават деца от 5 до 10 клас. С над 500 ученици от околните градове и села на повече от 30 км от Фрайбург, училището събира деца от различни страни като Косово, Сърбия и Полша, които сега живеят и учат в Германия. Мен  лично най-много ме впечатли факта, че имаше две-три деца, които имаха роднини българи и се радваха така, всякаш ние сме им най-близки приятели.

След великодушното посрещане бяхме разделени на 4 отбора и ни бяха организирали малко „Бягство към победата”, с цел разглеждане и опознаване по-добре на Фрайбург. Имахме различни задачи, като например да намерим дадена сграда само по снимка на малка част от нея; или да преброим прозорчета на къща, които изкарахме, че са 153, а всъщност се оказаха едва 12; трябваше да разберем в колко часа се събира пощата в петък и още много интересни нeща, свързани с града. Над гаража на къща на една от крайбрежните на река Елба улици имаше табела, която показваше до къде е стигала водата по време на големите наводнения през 1962г. Влязохме и в църквата на град Фрайбург на Елба, в кметството, което е в сградата на бивш затвор, минахме и през малките, тесни улички с къщи като от книжките с приказки. Доброволци от града, начело с г-н Йорг Петерсон, директора на училището, реставрират  старият склад за жито и изграждат там свой клуб – така запазват сградата за поколения. И там ни посрещнаха с различни сортове ябълки и подаръци за всички чуждестранни гости на града. Финалът на нашето „бягство” беше в училището, където всяка от групите получи печат, заверяващ  придобитите ни познания за Фрайбург.

След това учителите отпътуваха към хотела си, а ние се прибрахме в новите си домове, където новите ни приятели бяха предвидили различни интересни дейности. Едни от нас се разхождаха в покрайнините на града, по дигата на река Елба и кея, други се возеха на кораб или пък помагаха във ферма.   

Това беше началото на поредицата от незабравими дни, които ни очакваха. Започнахме да градим една обединена Европа и да постигаме заедно целите си.

 

Ива Ивова

9.б клас, Гимназия „Д-р Иван Панов”, град Берковица

2009г.

Цялата статия.. | Видяно: (1654) | Коментари: 0

ИЗВЪНКЛАСНИ ДЕЙНОСТИ

Театрална трупа „Йордан Радичков”

Театралната трупа към Гимназия „Д-р Иван Панов” съществува от 1981 година. За последните 10 години младите театрали изнасят по една или две постановки на година. През годините в трупата са участвали над 60 актьори.

 

Хор “ Българка”

През 1999 год. с помощта на г-н Р. Горков и г-жa Арсенка Венциславова в Гимназията сe сфoрмирa хoр нaрeчeн “Бългaркa”. В нeгo участват ученици, които имaт тaлaнт и желание дa сe занимават с пеене.  Десет гoдини пo-къснo хорът продължава да подготвя песни и участва в нaй–различни фестивали. Носител е на много награди. Певиците изнасят концерти не само в България, но и в чужбина.

На 11.05.2009 хор “Българка” чества своята 10 годишнина. Кметът на община Берковица инж. Милчо Доцов връчи на състава почетен плакет на Община Берковица за цялостен принос в утвърждаването на българското народно творчество и на Берковица като културен център на Северозапада.

 

Спортни дейности

От всички извънкласни дейности, спортните са с най-масово участие. А и възможностите за избор са доста: волейбол, баскетбол, тенис на маса, бадминтон, шах... Многобройните трофеи от областни и национални състезания пък са докзателство за постоянство и упоритост, както и за професионализма на ръководителите - Истатко Минчев, Камелия Младенова и Татяна Еленкова.

Цялата статия.. | Видяно: (1593) | Коментари: 0

"Ученето на немски език създава приятелства"

Проект “Ученето на Немски език създава приятели” е разработен през 2010 г. от ученици от Полша, под ръководството на Ана Киелек, ученици от Турция, под ръководството на Белгин Сака и ученици от 10Б клас на Гимназия “Д-р Иван Панов”, под ръководството на Иванка Илиева.

 

Материали за изтегляне:

publication.pdf [4.85 Mb] (сваляния: 1220)

 

Какво представлява проектът e-Twinning (и-туининг) ? 

Учители от училища в поне две европейски страни създават проект като използват Информационни и комуникационни технологии (ИКТ), за да проведат работата си. Тъй като училищата комуникират само по Интернет - не се отпускат средства и няма административни условия, свързани с проектите, а срещите на живо не са задължителни.
Една от целите на eTwinning е да подобри уменията на учителите в използването на ИКТ и да ги направи част от ежедневието в класната стая. eTwinning отговаря на всички нива на владеене на ИКТ.

През последните години Центърът за развитие на човешките ресурси се утвърди не само като отлично работеща българска институция, администрираща програми на Европейската общност, но и като стабилен партньор за реализацията на международни образователни проекти. Центърът е поел твърдия ангажимент да направи eTwinning популярна за страната ни дейност.

Със старта на Програмата "Учене през целия живот" през януари 2007 г., eTwinning бе обособен като част от секторната програма Коменски, а Националното звено за координация по eTwinning е вече функционална единица в отдел "Съпътстващи дейности" на Центъра за развитие на човешките ресурси.

eTwinning предоставя на заетите с възпитанието и обучението на деца и младежи от 3 до 19-годишна възраст уникална възможност за сътрудничество със свои европейски колеги и реализация на партньорски проекти посредством Интернет.

Цялата статия.. | Видяно: (1748) | Коментари: 0

ГЕОГРАФИЯ - ТЕСТОВЕ ЗА САМОПОДГОТОВКА

Уважаеми девойки и юноши,

Ще се опитам да ви подготвя електронни уроци за природногеографските области на България. Те ще се състоят от въпроси, които разкриват основни и специфични факти и процеси, характеризиращи природногеографските области и засягат стопанството, населението и селищата на България.

Зная, че за голяма част от вас географията не е приоритет, но някои от вас могат да се събудят през следващата учебна година с намерението да се явят на матура и кандидатстудентски изпити по География.

Според моето скромно мнение, предложените въпроси ще ви бъдат от полза и освен това те дават възможност да се готвите без присъствието на учител.

Работи се с помощта на географски учебници и атласи  за 10. клас и теми за кандидатстване.

П. Салтиров

 

Територия и граници на България Отговори
Релеф на България Отговори
Полезни изкопаеми в България Отговори
Климат на България Отговори
Води на България Отговори
Почви, растителност и животински свят в България Отговори
География на природните области в България Отговори
География на населението в България Отговори
Селища и урбанизация в България Отговори
Стопанство на България Отговори
Първичен сектор на българското стопанство Отговори
Вторичен сектор на българското стопанство Отговори
Третичен сектор на българското стопанство Отговори
Социално-икономически региони в България Отговори
Растениевъдство  
Дунавска равнина  
Предбалкан  
Природа на България - обобщение

 

Файловете са във формат PDF. За визуализиране и разпечатване на съдържанието им, трябва да разполагате с подходящ софтуер, например "ACROBAT READER" на Adobe Systems Inc.

Цялата статия.. | Видяно: (79881) | Коментари: 0

Подреди по: дата | популярност | посещаемост | коментари | азбучно

НАЧАЛНА СТРАНИЦАЗА САЙТАОБЩИ ПРАВИЛАВРЪЗКА С НАССТАТИСТИКАКАРТА НА САЙТАRSS
2010 • ГИМНАЗИЯ "Д-Р ИВАН ПАНОВ" - ГР. БЕРКОВИЦА • ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ